Римската империя е била жертва на химическо оръжие. Тази хипотеза е актуална, след като археолози откриха следи от древна химическа война при разкопки в Сирия.
Те установиха, че римски войници са попаднали в зловещ капан и са били избити с помощта на отровен химикал. Това е станало по време на война между Рим и Персия, която се е водила преди около 2000 години.
По време на сраженията, войската на Персия обсаждала сирийския град Дура, но римляните не се предавали. Те се опитали да избягат, като прокопали тунели под стените.
Персийците обаче се досетили и ги изненадали. Подготвили на римляните жесток капан - напълнили тунелите с отровен газ и по този начин ги избили.
Според археолозите най-вероятно става въпрос за тежък дим от горене на петрол, който може буквално да разяде белите дробове.
Тунелите, където римляните срещнали своята участ, са изследвани още през 20-те години. Това зловещо откритие се нарежда сред най-страшните находки в археологията, писа неотдавна в. "Новинар".
Римската империя е най-силното държавно образувание в западния свят и е продължение на 500-годишната Римска република (510 г. пр. Хр. – І в.), която е била сериозно отслабена от битките между Гай Марий и Сула, както и от гражданската война на Юлий Цезар срещу Помпей Велики и Брут.
Разликата между Римската империя и Римската република е най-вече в държавните органи и взаимоотношенията между тях. Няколко събития са посочвани за разделящи републиката и империята - обявяването на Юлий Цезар за пълновластен господар на империята (през 44 г. преди Христа), победата на наследника му Октавиан в битката при Акций (2 септември 31 г. преди Христа) и обявяването му от римския Сенат за honorific Augustus (16 януари 27 г. пр. Хр.).
От времето на Август до упадъка на Западната Римска империя, римските владетели имат власт над Западна Евразия и северна Африка.
Римската експанзия започва дълго време преди държавата да стане империя и да достигне своя връх при император Траян със завладяването на Дакия през 106 г.
През 337 г. Римската империя условно е поделена на три части между синовете на Константин I Велики, а последното условно разделяне датира от 395 г., когато преди смъртта си Теодосий I Велики дава Запада на Хонорий, а Изтока на Аркадий.
За край на Западната Римска империя се посочва датата 4 септември 476 г., когато последният император Ромул Августул е свален и на негово място не идва друг.
