Троянският кон
Ако се приеме, че в любовта и на война, всичко е позволено, тогава тази лъжа може да бъде простена. Когато троянецът Парис избягал с Елена – жената на царя на Спарта, започнала война. Тя бушувала цели 10 години, докато троянците повярвали, че са победили гърците.
Но гърците им подготвили една хитрина. Направили огромен дървен кон, в който се скрили гръцки войници. След като убедили троянците, че това е дар на помирение, те вкарали статуята в укрепения град. През нощта гръцките войници излезли от статуята, атакували и победили врага си.
Фалшификатите на Ван Меегерен
Тази лъжа е класически сценарий, за това, как да се угоди на критиците. Този човек бил художник, но се чувствал недооценен. Решил, че може да направи номер, за да го признаят експертите за гений.
В началото на двадесети век учените спорили за това, действително ли серията работи с изображения на библейски сцени, е била нарисувана от великия художник Ян Вермеер.
Ван Меегерен веднага исползвал тази възможност и се заел за работа, фалшифицирайки една от спорните картини с името "Ученици в Емаус".
С изключително внимание към детайлите, той фалшифицирал пукнатини и искусно състарил творбата си. Преднамерено търсил потвърждение от предубедените критици, на които им се искало да вярват, че картините са нарисувани от Вермеер.
Това сработило и експертите високо оценили картинате, признавайки ги за оригинали, а ван Меегерен, междувременно започнал да продава все повече фалшификати. Алчността взела връх над желанието му за признание и той не се разкривал.
Но допуснал сериозна грешка – продал една от картините си на виден член на нацистката партия в Германия. След войната съюзниците го обявили за заговорник, който продава националното богатство на врага. За да избегне затвора, решил да признае, че картината е фалшива. За да докаже на властите, че не е продал национално богатство, а прост фалшификат, художникът направил още едно копие в тяхно присъствие. Така намалил присъдата си на една година, но няколко месеца по-късно починал от сърдечен пристъп.
Лъже-Анастасия
С натиска на революцията болшевиките слагат край на руското царско семейство Романови – царя Николай, съпругата му, сина и четирите дъщери. Децата са погубени, за да не може в бъдеще, никой от наследниците да не възроди обществена подкрепа и да претендира за властта.
Скоро се разпространили слухове, че някои от семейството са се спасили и са избягали. Както се и очаквало, не закъсняла и появата на един от членовете на царското семейство. Анна Андерсон била най-известна от всички лъже-Анастасии.
През 1920 г., след като била хоспитализирана след опит за самоубийство, когато се събудила, тя обявила, че е най-малката княгиня на царското семейство – Анастасия.
Тя изпъквала сред останалите самозванки с това, че действително много приличала на Анастасия и знаела много подробности за семейството и придворния живот.
Много малко от близките и познатите на истинската Анастасия й повярвали и за повечето си останала още една самозванка. Но това не спряло Андерсон да продължава да се представя като княгинята. В крайна сметка се оплела по време на съдебните процеси, продължили десетилетия, но до смъртта си твърдяла, че тя е Анастасия.
През 2009 година специалисти при откриването на гроба на царското семейство са направили ДНК тест, който е доказал, че през цялото време Андерсон е лъгала. Било потвърдено и че останките на всички членове на семейството са в гроба и никой не е успял да се спаси.
