Драконите са вдъхващи страх създания, които откриваме в митовете и легендите на култури от цял свят. В Европа те са кошмарни огнедишащи влечуги, огромни и гущероподобни, с раздвоен змийски език и крила на прилеп.
В легендите те са описани като зли и страшни, защото обичали да отвличат и държат в плен девици, да унищожават села и да трупат планини от злато.
В древните култури на Мексико и Южна Америка е разпространено вярването, че божествена перната змия, известна под множество имена, подновява света след всеки цикъл на унищожение.
В Китай драконите са земноводни същества, обитаващи океани, езера, реки и дори дъждовни капки. Те са почитани като вдъхващи живот символи на късмета и плодородието, способни да предизвикат дъжд във времена на суша.
Те са съвкупност от много животни и притежават тялото на змия, люспите на риба, ноктите на орел, рогата на елен и лицето на Джилин, друго митично същество, което наподобява сърна с обвито от пламъци тяло.
Въпреки разликите между тях, в основата на много от митичните дракони по света е заложена идеята за змиевидно същество по подобие на истинско създание, например змия или друго строховито влечуго.
С течение на времето те придобиват по-определени и екзотични форми, отразявайки надеждите и суеверията на местното население и характерните белези на местните животни.
Китайските алигатори може би са един от източниците на вдъхновение за създаването на азиатския тип дракон. В китайската митология драконите са тясно свързани с водата. Те са пазителите на животворния дъжд, но когато са разгневени, могат да отприщят и ужасяващи наводнения.
Китайските алигатори могат да достигнат дължина до шест фута и често могат да бъдат забелязани да плуват под повърхността на водата, в незабележимо очакване на техните жертви. Те са един от най-застрашените видове влечуги.
Якатият дракон е малък гущер, обитаващ горите на Северна Австралия. Както името предполага, разтворима яка заобикаля главата и врата на дракона. Когато е уплашен, той може да я разтвори като чадър.
Ако това не е достатъчно, за да уплаши врага, драконът ще се изправи на задните си крака и ще избяга. Вместо обаче да избяга с подвита опашка, драконът може просто да я хвърли зад себе си, за да разсее хищника.
Летящите дракони от Югоизточна Азия са малки гущери, които могат да прелитат между дърветата, използвайки крилоподобни гънки кожа. Те се хранят предимно с мравки, бръмбари и други малки насекоми.
Крилата им се поддържат от пет до седем ребра, които се изпъват навън от тялото и с тях могат да прехвърчат на разстояние до 30 фута. Те често са ярко оцветени и украсени с райета и петна, но драконите могат да сгънат крилата си и да се слеят със заобикалящата ги среда, когато искат да останат незабелязани.
От всички съществували някога създания, птерозаврите вероятно най-много приличат на дракона от европейските легенди. Влечугоподобни и без пера, те летели с крила от кожа, поддържани от един единствен дълъг и костелив пръст.
