Едва ли много хора знаят, че народът на древна Месопотамия определял слънчевата година с изключителна точност. В изчисляването на „аномалистичния месец” (времето между две преминавания на Луната през точката, която е най-близо до Земята) в сравнение със съвременните астрономи, снабдени с най-сложните астрономични и фотометрични уреди те сбъркали само с 3, 6 секунди. И още - в изчисляването на „синодичния месец”(времето между двете фази на Луната, например от пълнолуние до пълнолуние) вавилонците сбъркали с по-малко от 0.1 секунда.
Освен това още през VII век преди новата ера те точно предвиждали лунното затъмнение, а по-късно и слънчевото. Много преди това различавали неподвижните звезди от планетите, като определили седем такива.
Интересен е фактът, че съвременните названия на много звезди и съзвездия, като например тези на съзвездията в Зодиака (Рак, Лъв, Скорпион, Везни и т.н.) са преведени от вавилонски език.
А когато казваме за някого, че е „роден под щастлива звезда” или „каквото му е писано от звездите”, ние употребяваме изразите на вавилонците, които били дълбоко убедени във всичко това, смята историкът изследовател Замаровски.
Астрономическите познания на древните месопотамци е забележимо наследство. Астрологията и способностите за предсказване на бъдещето по "голямата книга на звездния небосвод” преминали от Вавилон в Гърция и Рим, а после и в цяла Европа, където след големия си разцвет през XV, XVI и XVII век дълго още били популярни.
Днес сме свидетели на изключителен възход на астрологията. В Америка например тя е проникнала и в икономическия живот на нацията. Доказателство за това е Стенли Джевънс, иначе сериозен професор в сериозен университет, който откри „зависимост” между икономическите кризи… и слънчевите петна, за които се предполага, че предизвиквали „отдръпване към потреблението” и „отслабване на капиталовложителната дейност”.
