Измерване на времето в древността

Измерване на времето в древността

Желанието да се синхронизират действията ни спрямо времето се е появило у хората преди около шест хиляди години, когато номадите са започнали да строят цивилизации.

Дотогава те деляли времето на ден и на нощ. Но в момента, в който хората са започнали да чувстват необходимостта да координират действията си за провеждане на обществени събития, те сметнали за необходимо да въведат система за измерване на времето.

Някои хора мислят, че се самозаблуждаваме, когато мислим, че измерваме времето. Айнщайн е смятал, че разликата между миналото, настоящето и бъдещето е само устойчива илюзия.

През вековете хората са измервали времето по различен начин. В древността хората са създали първия хронометър с помощта на Слънцето.

Измерване на времето в древността

Смята се, че египтяните са създали хронометри във вид на обелиски през трихилядната година преди новата ера. Те хвърляли сенки в определено време и така отбелязвали кога идва обяд.

Две хиляди години по-късно египтяните разработили първия слънчев часовник. Циферблатът му бил разделен на десет части. Когато часовникът показвал обяд, трябвало да се премести стрелката му на сто и осемдесет градуса, за да се измерва следобедното време.

Този часовник не можел да работи при лошо време. Освен това времето, което показвал, не било точно, защото през различните сезони дните са били по-дълги или по-къси.

През тридесетата година от новата ера над тридесет вида различни часовници са били използвани в Гърция, Италия и Малайзия. Дори днес Слънцето е в основата на системата на хронометража. Създали сме часовите пояси на планетата ни, за да имитираме въртенето на Земята около Слънцето.

Египтяните са били тези, които са разработили първия метод за определяне на времето и през нощта, като са изобретили първия астрономически инструмент меркхет през шестстотната година преди новата ера. Този инструмент представлявал опънат конец с тежест, който прилича на отвес.

Египетските астрономи използвали два меркхета, ориентирани към Полярната звезда, за да определят небесния меридиан в нощното небе. Времето се отчитало на принципа на пресичане на този меридиан от звездите.

Звездите се използвали не само за отбелязване на отминаването на часовете, но и отминаването на дните. Това измерване на въртенето на Земята се нарича звездно време. Когато определена въображаема точка сред звездите пресече небесния меридиан, това е звездната среда на деня.

Преди векове е бил изобретен и пясъчният часовник. Той е направен от две стъклени колби с тесен отвор между тях. Пясъкът попада постепенно от горната част в долната. Не винаги обаче изтичането на пясъка означава, че е изминал един час. Пясъчният часовник може да бъде направен така, че да измерва какъвто и да е отрязък от времето.

Водният часовник, известен като клепсидра, бил сред първите, които нямали нужда от Слънцето и звездите, за да работят. Той работел на принципа на измерването на количеството вода, която капе от един контейнер в друг. Клепсидрата била изобретена в Египет, но бързо се разпространила в цял свят и била актуална до двадесети век.

Древните гърци и римляни строяли огромни водни часовници във вид на кули, а в Китай такива часовници били известни като Лу и често били направени от бронз. Водният часовник обаче не е особено точен.

В Китай бил популярен часовник във вид на свещ, която била разграфена на часове. В момента, в който свещта изгаряла до определено място, това отбелязвало изминаването на един час.

3.6
Общо 8 гласували
5 2
4 3
3 1
2 2
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати