Най-добрият приятел на човека е кучето, това се знае от векове. Но преди 16500 години хората са били на съвсем друго мнение. На гробището Уйун ал Хамам в Йордания били открити два гроба, в които заедно с хората били заровени лисици.
Самото гробище е на около 16 500 години и се отнася към мезолитичния период. Гробове, в които са били открити кучета, заровени със стопаните си, датират четири хиляди години по-късно.
В първия гроб, открит в йорданското гробище, са били погребани заедно мъж и жена, като близо до мъжа, заедно с други негови явно любими предмети, имало череп и раменна кост от лисица.
Във втория гроб имало цял скелет на лисица, където пък липсвали черепът и раменната кост. В гроба с лисицата имало няколко кости, които принадлежали на мъжа от съседния гроб.
Логиката сочи, че лисицата е била убита и заровена заедно със стопанина си. Личи си, че гробът е разравян и костите са пренасяни от друго място – при повторното погребение останките на лисицата отново са били до тези на стопанина й.
Видима е силната връзка между човека и лисицата. Смята се, че в древността пренасянето на човежшките останки е имало огромно значение. Във втория йордански гроб няма нито един предмет, има само кости от лисица.
Това може да говори само за едно: че преди хиляди години хората и лисиците са имали много силна връзка. Най-вероятно лисиците са били домашни животни и затова е трябвало да придружат стопаните си в отвъдното.
В древността никой не е ходил на лов за лисици, защото именно те са били домашните любимци, които по-късно са били заменени от кучетата. По всяка вероятност хората са предпочели кучетата, тъй като са много по-дружелюбни от лисиците и много лесно се опитомяват.
Лисиците могат да бъдат опитомени, но за това се иска страхотна воля, подход към животните и търпение. По природа лисиците са много плашливи и трудно се поддават на каквото и да било обучение.
