Традицията да се празнува Новата година дължим на жителите на Месопотамия. Там земеделските работи започвали в края на март, след като прииждала водата в реките Тигър и Ефрат.
Тогава се празнувало идването на Новата земеделска година с дванадесетдневни карнавали и маскаради. Било забранено в тези дни да се работи, както и да се наказват хора за провиненията им.
Древните народи отбелязвали идването на Новата година по различно време. Древните египтяни празнували в началото на лятото, когато прииждал Нил. В Древна Гърция това се случвало на 22 юни – най-дългия ден в годината.
В древна Англия Нова година била посрещана в първия ден на пролетта – първи март, а във Франция по времето на Великата революция тя се празнувала на 22 септември – денят на образуването на Републиката.
Календарът, според който Новата година започна на първи януари, бил въведен от римския император Юлий Цезар през 45 година преди новата ера. След като бил в Египет, той харесал календара на египтяните, който се състоял от 365 дни и се делял на дванадесет месеца.
Като истински реформатор Цезар веднага издал заповед за създаване на нов календар, като наел за това група александрийски учени начело със Созиген. До наши дни са се запазили имената на месецте. Януари носи името на бог Янус, Февруари – на бог Фбруус, март – на бога на войната Марс.
Април дължи името си на латинската дума aperire, която означава „разтварям”, тъй като по това време се разтварят пъпките на дърветата, а май е кръстен на богинята Майа.
Юни е наречен в чест на богинята Юнона. След това следвали два месеца, които имали номера, но Сенатът, който отчел заслугите на Юлий Цезар за създаването на календара и след това на император Август, нарекъл тези месеци юли и август. Останалите наименования на месеците са стигнали до нас без промени.
Юлий Цезар наредил всички нечетни месеци да са с продължителност тридесет и един дни, а всички четни – с тридесет дни, като през февруари има двадесет и девет дни във високосните години.
Август не можел да се примири с факта, че неговият месец е по-къс от този на Цезар. Затова той махнал един ден от февруари, за да може през август да има тридесет и един дни.
Едва шестнадесет века по късно старият юлиански стил бил променен на нов, който бил установен от папа Григорий XIII. Това било свързано с различни грешки, натрупани през вековете. В новия календар броенето на дните се преместило с десет денонощия напред.
