Бактерия в зърното, от което в Древен Египет са произвеждали бира, се превръщала в тетрациклин, благодарение на който египтяните са се борели с инфекциите.
Учени от Университета в Атланта откриха, че антибиотиците са познати на хората вече над 1700 години, след като се натъкнаха на големи дози тетрациклин в кости на египетски мумии от 350-550 година след Христа, съобщи телевизионният канал Ей Би Си.
Как ли е попаднал там тетрациклинът? Сред древните египтяни бирата е била много разпространена напитка. Основавайки се на това учените се заели до потърсят и евентуално да открият връзка между пивото и антибиотика.
Оказало се, че зърното, от което в Египет правели бирата, е източник на тетрациклина. Сред неговите съставки била бактерия, подобна на плесен, носеща името Streptomyces. Точно тя произвеждала антибиотика, а неговото действие се засилвало, когато зърното ферментирало.
Испански учени пък прибавиха още един плюс за бирата. Те доказаха, че любимата напитка на милиони хора по света предпазва от остеопороза чрез високото ниво на силиций в пивото. Той забавя изтъняването на костите.
Според историческите хроники бирата е познаха на човечеството от деветото хилядолетие преди Новата ера. Първите известни химически доказателства за бира датират около 3500-3100 години пр.н.е.
Ето защо се счита, че бирата е най-старата и най-консумираната алкохолна напитка в света и третата най-популярна напитка изобщо след водата и чая.
Бирата се право от преваряването и ферментацията на нишесте, получено главно от зърнени култури - малцов ечемик, пшеница, царевица, ориз. За ферментацията спомага ферментационна мая. Бирата се ароматизира с хмел, който придава горчивина и действа като природен консервант.
