Саркофаг отпреди 1700 години, намерен в изоставен град край Рим, пази тялото на гладиатор или христиански сановник, твърдят археолози, които се готвят да изследват тялото в лаборатория.
Ковчегът, намерен в циментово обшита яма в древния метрополис Габий, е много необичаен, тъй като материалът, използван за направата му, е олово. Известни са само няколкостотин подобни римски погребения.
Дори още по-странен е фактът, че 362-килограмовото парче метал е увито около тялото като дюнер, за разлика от повечето намерени римски саркофази, които са с форма на старомодна кутийка за бисквитки, казва римският археолог Джефри Бекър.
Находката, която през последната година e съхранявана в склад, е на път да бъде преместена за по-нататъшно тестване. Намирането на факти за тялото вътре обаче ще бъде трудно. В гробницата няма никакви съкровища и предмети, които да помогнат за опознаването на собственика й.
Традиционните методи за сканиране с рентген са невъзможни за осъществяване, заради дебелия слой олово, което блокира лъчите.
Това принуждава изследователите да предприемат потенциално опасни мерки при изучаването на останките.
Отключвайки тайните на оловния ковчег, може би ще прозрем в могъща цивилизация, която е лежала забравена векове наред.
Мистериозният саркофаг е най-изненадващото откритие. Само на 18км. от Рим Габий е основан през 10 век преди Новата ера и процъфтявал стотици години заедно с бързо растящия си съсед в единствено по рода си политическо приятество.
До II-III век от Новата ера обаче древният град драматично започнал да упада и до IX век вече не съществувал. Причината за това е неизвестна, но според Бекър най-вероятното предположение е, че нарастващата сила и териториалните амбиции на Рим постепенно засенчили Габий.
Мистериите около метрополиса правят новооткрития ковчег особено интригуващ. Оловото бил високо ценен метал по онова време и саркофаг, направен изцяло от него, със сигурност е знак, че собственикът му е бил от висока класа.
В миналото „оловни погребения” из Европа се полагали само на почетни войници, елитни членове на Християнската църква и на жени гладиатори.
Тъй като находката датира от 4-5 век, няколко столетия след гладиаторските времена, вероятността вътре да се съдържат тленните останки на такъв тип войн е много малка.
Това, което заинтригувало най-много главния изследовател Бекър, е местоположението на откритието – едно от централните места в града.
Погребване вътре в границите на населено място било табу в римската религиозна култура. Събитието, накарало хората да изберат точно този район, трябва да е било грандиозно.
Засега изследователите само могат да гадаят по подаващата се кост от крак през пролука в ковчега. Този отвор би трябвало да е ускорил разлагането на останките, но ранни заключения сочат, че костта е „извънредно” запазена.
Според Бекър в най-лошия случай в обвивката се съдържа изключително добре съхранен човешки скелет.
Бекър и колегите му може дори да не получат кости, с които да работят, заради потенциалната опасност, която крие саркофагът.
Разрязването на метала може да навреди, както на изследователите, заради разпръсването на причиняващите рак оловни прашинки, така и на трупа при контакта му с бактерии, способни да го повредят много бързо.
