Оловен саркофаг с формата на дюнер намерен край Рим

Оловен саркофаг с формата на дюнер намерен край Рим

Саркофаг отпреди 1700 години, намерен в изоставен град край Рим, пази тялото на гладиатор или христиански сановник, твърдят археолози, които се готвят да изследват тялото в лаборатория.

Ковчегът, намерен в циментово обшита яма в древния метрополис Габий, е много необичаен, тъй като материалът, използван за направата му, е олово. Известни са само няколкостотин подобни римски погребения.

Дори още по-странен е фактът, че 362-килограмовото парче метал е увито около тялото като дюнер, за разлика от повечето намерени римски саркофази, които са с форма на старомодна кутийка за бисквитки, казва римският археолог Джефри Бекър.

Находката, която през последната година e съхранявана в склад, е на път да бъде преместена за по-нататъшно тестване. Намирането на факти за тялото вътре обаче ще бъде трудно. В гробницата няма никакви съкровища и предмети, които да помогнат за опознаването на собственика й.

Традиционните методи за сканиране с рентген са невъзможни за осъществяване, заради дебелия слой олово, което блокира лъчите.

Оловен саркофаг с формата на дюнер намерен край Рим

Това принуждава изследователите да предприемат потенциално опасни мерки при изучаването на останките.

Отключвайки тайните на оловния ковчег, може би ще прозрем в могъща цивилизация, която е лежала забравена векове наред.

Мистериозният саркофаг е най-изненадващото откритие. Само на 18км. от Рим Габий е основан през 10 век преди Новата ера и процъфтявал стотици години заедно с бързо растящия си съсед в единствено по рода си политическо приятество.

До II-III век от Новата ера обаче древният град драматично започнал да упада и до IX век вече не съществувал. Причината за това е неизвестна, но според Бекър най-вероятното предположение е, че нарастващата сила и териториалните амбиции на Рим постепенно засенчили Габий.

Мистериите около метрополиса правят новооткрития ковчег особено интригуващ. Оловото бил високо ценен метал по онова време и саркофаг, направен изцяло от него, със сигурност е знак, че собственикът му е бил от висока класа.

В миналото „оловни погребения” из Европа се полагали само на почетни войници, елитни членове на Християнската църква и на жени гладиатори.

Тъй като находката датира от 4-5 век, няколко столетия след гладиаторските времена, вероятността вътре да се съдържат тленните останки на такъв тип войн е много малка.

Това, което заинтригувало най-много главния изследовател Бекър, е местоположението на откритието – едно от централните места в града.

Погребване вътре в границите на населено място било табу в римската религиозна култура. Събитието, накарало хората да изберат точно този район, трябва да е било грандиозно.

Засега изследователите само могат да гадаят по подаващата се кост от крак през пролука в ковчега. Този отвор би трябвало да е ускорил разлагането на останките, но ранни заключения сочат, че костта е „извънредно” запазена.

Според Бекър в най-лошия случай в обвивката се съдържа изключително добре съхранен човешки скелет.

Бекър и колегите му може дори да не получат кости, с които да работят, заради потенциалната опасност, която крие саркофагът.

Разрязването на метала може да навреди, както на изследователите, заради разпръсването на причиняващите рак оловни прашинки, така и на трупа при контакта му с бактерии, способни да го повредят много бързо.

3.3
Общо 6 гласували
5 1
4 2
3 1
2 2
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
Мартен Василев
Мартен Василев
27.12.2010 12:05
Ха, ха явно римляните са решили да сменят кухнята от кутийки с бисквитки на дюнери.
1
0