Над 60 процента от жените и около 40 на сто от мъжете често сънуват починалите си роднини, които в съня им ги посещават. В съня живите и мъртвите се прегръщат и си говорят.

Американски учени са си поставили за задача да открият има ли в тези сънища модели, които да могат да обяснят връзката на живите с мъртвите. Според учените обаче нашият начин на живот ограничава възможността ни да виждаме пророчески сънища.

Седенето пред компютъра с часове, висенето пред телевизора, ранното ставане ограничават възможностите на истинския сън. Само дълбокият сън води до запомнящи се и пророчески сънища.

Според много скептици сънищата са случайни безсмислици които се навързват в съзнанието ни, докато спим.

Изследване на мозъка с модел на изображение навежда учените на мисълта, че предлобовият участък на кората на главния мозък - отделът, който отговаря за логическата мисъл, се изключва, докато спим.

Частите на мозъка, които след това се активират, са свързани повече с въображението и с емоциите, отколкото с логическите мисли. Точно с това би могло да се обясни посещението на мъртъвците в съня ни.

Хора, които сънуват починали близки роднини, твърдят, че тези сънища често са откъслечни, но затова пък са пълни с различни символи. В тях има широ разпространени сюжети, които се повтарят при хора от различни страни и различни възрастови групи.

Обикновено в тези сънища присъства някакъв вид пътуване. Често пътуват заедно живият и починалият, но по някое време живият в съня си излиза от колата или самолета, а починалият продължава без него.

Има и сънища, които нямат нужда от някакво специално обяснение. В тях тези, които са били болни, са здрави, а хората, които например са прекарали голяма част от живота си в инвалидна количка, свободно тичат.

Жените са по-отворени за такива сигнали, а мъжете много по-рядко разказват за такива сънища. Обикновено представителите на силния пол се страхуват, че ще ги сметнат за чудаци или дори за ненормални.