Тълкуването на сънищата ни е строго индивидуално и за него не бихме могли да си помогнем, ползвайки готов съновник. Защото става дума за вътрешен диалог между нашите аспекти – свръхсъзнанието и подсъзнанието ни – от една страна, и будното ни съзнание – от друга.
В този ред на мисли е доста трудно някой, който не ни познава, да ни даде отговор и превод на тези вътрешни послания. Изучаването на езика им е всъщност процес на самоопознаване. Вярно е, че има хора, които биха могли да ни подпомогнат в началото, но не и да ни дадат готови формули или речник, посредством който да се справяме с превода.
В процеса на развитието си ние постепенно разширяваме способността си да комуникираме с другите си аспекти и просто трябва да бъдем търпеливи. Тази способност наричаме интуиция и нейното развитие е в правопропорционална зависимост от духовното ни такова. Няма кратки и лесни пътища, нито директни маршрути.
Повечето от нас например се плашат от сън, в който сънуват, че техен близък, или те самите, умират. Искам да споделя, че такъв сън ни показва, че нещо в нас умира. Нещо старо, изживяно и дало своите плодове, нещо вече ненужно. Смъртта винаги е едно ново начало, раждане на по-високо ниво. Така че, ако сте имали такива сънища, би трябвало да се радвате, вместо да се страхувате.
Страхът, като такъв, е породен от нежелание да се изправим преди всичко пред себе си. Нашият изконен стремеж е към свободата – най вече спрямо ограниченията. Страховете ни ни лишават от тази свобода. Има разбира се основателни причини, които са в основата им. Но всеки път, когато преодолеем свой страх, ние сваляме една брънка от веригата, която оковава полета на духа ни.
