Малки разговори – Всичко, което не знаем.

  • 25.07.17 03:56#1eddieeddieРегистрация: 15.12.14Град: -Отговори: 15Малки разговори – Всичко, което не знаем.– Исках да те питам, за жената ти…– започна тя ей така от никъде, без дори да премества поглед от звездното небе.
    Бившата ми жена!- поправих я аз.– От къде пък ти хрумна за нея?
    – Просто така. Любопитство. Никога не ми доразказа, какво се е случило между вас.
    – Ами разделихме се, преди доста време.– въздъхнах – След като разбрах за моето заболяване, реших да не я натоварвам с това. Тя е все още млада, има целият живот пред себе си. Би било егоистично от моя страна да я задържам с мен. За това реших да съсипя връзката ни. Исках да я накарам да ме намрази. Така щеше да се отдалечи от мен, без дори да разбере за състоянието ми.
    – И какво направи за да я накараш да те зареже?- тя ме погледна леко осъдително, очевидно не разбираше намеренията ми.
    – Изневерих й. Е не беше истинска изневяра де. Извиках проститутка в жилището ни и инсценирах изневяра. Не съм спал с друга, освен с нея. Не бих могъл да го направя. Обичах я… все още е така. Та тя ме хвана с жената в леглото, стана страхотен скандал и си тръгна. Аз доста усърдно се постарах да не оправям нещата помежду ни. Планът ми пожъна успех, няколко седмици по-късно получих документите за развод. След това единственото място на, което се виждахме беше съдът.
    – И тя така й не разбра за заболяването ти? – запита тя учудено.
    – Мисля че не. А, ако е разбрала в последствие, вероятно вече бе спряло да й пука за мен. И с право. Коя уважаваща себе си жена ще съжали човек, като мен, прелюбодеец, чукащ курви в собственото й легло.
    – А тя, какъв човек е?
    – С достойнство. Човек , който никога не би отстъпил от позицията си. Било в работата или в личният живот. Сигурен съм, че сега се справя повече от добре. Вероятно вече си е намерила нов приятел и дори ме е забравила…
    – Тя беше тук днес Стефко…
    – Била е тук?- ококорих се аз.– Кога? Защо?
    – Следобеда. Докато ти спеше. Аз разбира се се прикрих и само наблюдавах отстрани. Тя просто седна до леглото ти и те гледаше, как спиш. Постоя около двадесет минути, после те целуна по челото и си тръгна.
    – Ти се шегуваш нали?- надигнах се леко на възглавницата си и вторачих поглед в нея.
    – Всъщност, това се е случвало и преди.- измърмори тя.
    – И преди? Защо не си ми казала? – попитах раздразнено.
    – Очевидно тя не искаше да знаеш, че те посещава, затова реших да не се меся. – отвърна тя със спокойният си глас.
    – И защо ми го казваш сега?
    – Промених си мнението. Вече мисля, че трябва да знаеш.
    По дяволите. Мислех, че ми се е струвало, понякога усещах аромата й. Винаги съм смятал, че просто някоя медицинска сестра има същият парфюм или, че умът ми си играе с мен. Явно съм грешал и за това…
    – И за това? – попита ме тя сядайки на леглото до мен.– И за кое друго?
    – Така и така си в главата ми, защо просто не си отговориш сама?
    – Искам да го чуя от теб.- Тя се усмихна и започна да ме гали по главата.
    – Може би, съм грешал…за всичко. Може би, планът ми не е проработил изобщо…
    Нима не ме мразеше? Аз бих я намразил, ако ми изневеряваше… И да идва да ме посещава. Как изобщо, знаеше къде съм? Дявол да го вземе…
    – Стефко, кое според теб е по-силно, любовта или омразата?
    – Честно… не знам…
    Отпуснах глава на възглавницата и затворих очи. Усетих ръката й на челото си. В следващият миг почувствах студен полъх, вдигнах глава и се огледах. Вече не бяхме в болничната стая, а пред светещият прозорец на някаква къща. Погледнах вътре и я видях. Съпругата ми. Седеше на едно кресло и гледаше наши снимки, докато слушаше песента, на която танцувахме на сватбата ни. Никога не бях я виждал толкова… тъжна.
    – Може би, наистина си сгрешил, като си я изгонил от живота си. Защото явно има неща, които, са по-силни от болката и омразата. Може би, има някой неща които остават с нас завинаги.– тя ме погледна и се усмихна. –Например… любовта.
    – Може би…


    Ако ви харесват нещата, които пиша, можете да ме подкрепите с лайк на моята страничка. https://www.facebook.com/Eddiesstories/
    Благодаря!
    ОтговорОтговор с цитат
  • 11.08.17 03:56#2plami_amplami_amРегистрация: 13.11.12Град: -Отговори: 174от: Малки разговори – Всичко, което не знаем.Супер и ..доста тъжно..ОтговорОтговор с цитат