Липсваш ми

  • 23.12.16 04:21#1eddieeddieРегистрация: 15.12.14Град: -Отговори: 14Липсваш ми–Липсва ми…- измърморих аз вперил поглед в танцуващите пламъци, които осветяваха малката стаичка.
    –Кое ти липса любов моя?- Мартина обърна глава към мен и ме погледна с леко недоумение.
    Станах от мекото кресло и пристъпих до нея, погалвайки нежно дългите и черни коси. Изглеждаше великолепно на тази приглушена светлина.
    –Погледни през прозореца. Виждаш ли, големият дънер в средата на двора?
    –Да, и? – в погледа й се четеше още по-голяма учуда.
    –Беше липа. Спомням си как, като бях малък със сестра ми и родителите ми лягахме на сянка под листата му през горещите дни. Бяха едни от онези безгрижни дни, в които всичко беше перфектно и имаш чувството че винаги ще е така.
    Тя сведе поглед надолу и се сгуши в мен.
    –А когато дойдеха мрачните и студени зимни дни си правехме чай от цветовете му. Ставаше великолепен липов чай. Знам че може да прозвучи странно, но имах чувството че сгрява душата ми.
    –Какво стана с дървото?
    –Започна да изсъхва и се наложи да го отрежем. Сякаш част от мен си замина с него, не мога да го опиша с думи…
    Телефонът ми извибрира. Извадих го от джоба си и погледнах яркият екран. Беше съобщение от сестра ми: Утре ще дойдем в 9:00 за помена на татко, не забравяй да купиш свещи…
    Хвърлих го на креслото и зарових лице в косите на Мартина.
    Липсваш ми стари приятелю…
    ОтговорОтговори с цитат