Близка среща (част5)

  • 16.10.16 12:00#1Desi666Desi666Регистрация: 29.08.16Град: СилистраОтговори: -Близка среща (част5)Отново е сутрин. Ставам бавно и мъчително, за да се приготвя за училище. Не спирам да мисля за целувката на Алекс. За първи път не сънувах ужасния сън.
    След като съм готова, влизам в колата при Аманда.
    - Хей, какво става доста щастлива изглеждаш? - усмихва ми се тя.
    - Ами, вчера бях със Алекс и той ме целуна.
    Започвам да и обяснявам подробно.
    - Но това е страхотно, радвам се за теб. - казва тя и ме прегръща.
    - Благодаря, а сега карай за да не закъснеем.
    Влизаме вече в класната стая и сядам до Алекс.
    - Добро утро. - усмихва се.
    - Добро утро. - отвръщам му.
    Започва мъчителния и скучен час по История. Заспивам в часа. Сънувам отново ужасния сън, в които бягам от нещо, стигам до една сграда и тя изчезва. Падам на земята и стоя.
    - Ан, събуди се, часа свърши. - побутва ме Алекс.
    - Да, да будна съм. - ставам сънливо.
    - Искам след училище да излезем. - подшушва ми на ухото той.
    - Добре. - усмихвам му се.
    Определено Алисън забелязваше, че става нещо между мен и Алекс.
    Излизайки от последния час Аманда ме побутва.
    - Виж.
    Поглеждам настрани и виждам Алекс и Алисън да говорят за нещо. Смеят се доста силно. Изревнувах и си заминах ядосана.
    Прибирам се в нас и телефонът ми зазвънява. Алекс е.
    - Ало? - казвам.
    - Хей готова ли си? - пита той.
    - Да.
    - Чакам те пред вас.
    Аз му затварям. Излизам от нас стараеки се да не изглеждам ядосана.
    Той започва да говори за интересите си. Слушам го внимателно, но в главата ми е само това с Алисън днес.
    - Какво има? - пита ме той учудено.
    - А не нищо, просто се бях замислила. - казвам с лека усмивка.
    - За какво?
    - Видях те днес с Алисън и. . . . - не довършвам.
    - Между мен и нея няма нищо! - казва той сериозно.
    - Добре тогава. - казвам му с уверена усмивка.
    Прекарахме деня страхотно. Ходихме на кино, след това отидохме в гората, седяхме на едно дърво и си говорехме. Часовете с него минаваха доста бързо.
    Когато се прибрах се обадих на Аманда за да и обясня всичко. Тя отново се зарадва за мен. Но за мен най-важното беше тя да е щастлива.
    ОтговорОтговори с цитат