Танцовата вечер (част 7)

  • 13.10.16 12:00#1Desi666Desi666Регистрация: 29.08.16Град: СилистраОтговори: -Танцовата вечер (част 7)Тази вечер щяха да са танците. Аманда както винаги още от сутринта ме е заврънкала да се приготвяме, а аз и казах, че имаме предостатъчно време. Докато пиехме кафето, тя ми обясняваше колко хубаво щяло да бъде, колко съм щяла да се забавлявам. Аз се съмнявах, че ще е така защото за първи път отивам на танци. Чудех се Алекс как ли ще изглежда, дали ще ме покани? .
    *Получавам съобщение*
    Грабвам веднага телефона си. Виждам, че е от Алекс. Отварям съобщението.
    " Здравей Ан, би ли дошла с мен на танците? "
    Започвам да скачам от щастие. И му отговарям:
    " С удоволствие. " След което оставям телефона.
    - Аннн, бързо трябва да отидем до мола забравих едни обувки да си взема.
    - Ох добре. - казвам с въздишка.
    Паркираме на паркинга на мола и Аманда излиза от колата като стрела.
    - Аз ще те чакам тук. - казвам и.
    Тя ме чу но замина.
    Телефонът ми звъни, виждам че е Алекс.
    - Ало? - казвам.
    - Здравей Ан как си? - пита ме той.
    - Здравей добре съм ти? - отвръщам му.
    - Аз също, с каква рокля ще бъдеш довечера? - казва той.
    - Изненада. - казвам с лек присмях.
    - Хах, добре ще затварям. - казва и затваря.
    Аманда се връща.
    - С кого говори?
    - С Алекс.
    - Супер. - каза тя.
    След това запалваме колата и отиваме отново в нас. Часът е станал 16:00. Танците започват в 19:00. Аманда взема бързо кутията с обувките, заключва колата и бързо влиза в стаята ми.
    - Ан имаме само 3 часа бързо. - казва притеснено.
    - Добре спокойно ще се оправим.
    Обличам роклята си, след което Аманда я завързва отзад. Започвам да оправям прическата си, като я дигам на кок. Нанасям внимателно СПИРАЛА след това очна линия. Слагам си не много наситен розов гланц. След като и двете сме готови със всичко поглеждаме часа. 18:45.
    - Ох успяхме на време. - каза тя с въздишка.
    - Така е.
    На вратата се звъни. Аманда веднага хуква за да отвори. Аз отивам след нея. На вратата са Алекс и Бенджамин.
    - Готови ли сте, дами? - пита Бенджамин с усмивка.
    - Да разбира се. - казва му Аманда.
    - Изглеждаш страхотно. - усмихва ми се Алекс.
    - Благодаря. - отвръщам с усмивка.
    Излизаме от нас и ще влизаме в колата. Изведнъж на отсрещния тротоар ми се привидя нещо. Нещо, като черна сянка на жена. Сънищата ми бяха спрели, а явно сега това следва.
    - Ан идваш ли? - вика ми Аманда.
    - А да разбира се просто се загледах.
    Стигаме до училище. Алекс и Бенджамин слизат и ни отварят вратите, за да слезем и ние.
    - Благодарим. - отвръщаме и двете.
    Влизаме в балната зала. Тя е боядисана в цвят пепел от рози. Има доста маси и място за танци. Вътре беше препълнено. Цялото училище беше там.
    - Здравейте. - приближават се към нас Алисън и Джеймс.
    - Здравейте. - отвръщаме им.
    Знаех, че Джеймс ме харесва. Не знаех към кого точно имах чувства. Всички ми казваха, че са към Алекс, дори и аз така го чувствах, но винаги съм имала някакво предчувствие за него. Имах и чувства към Джеймс. Не знам защо но и той ме привличаше по някакъв начин.
    Нощта се проточваше дълго. Танцувах доста, за първи път се бях отпуснала толкова много. Всички ми правеха комплименти и ми казваха колко съм красива. Бях наистина щастлива.
    - Ще отида до тоалетната. - каза Алекс.
    Кимнах му.
    Седнах на масата на която бяхме всички.
    - Здравей, Ан.
    - Здравей Джеймс.
    - Страхотна си.
    - Благодаря. - усмихнах му се.
    Настъпи неловка мълчина. Опитвах се да избягвам разговора с него. Той добре знаеше, че по силните ми чувства са към Алекс.
    - Съжалявам, че се забавих имаше доста хора в тоалетната.
    - Еха, явно доста пияни има.
    Той се засмя.
    Вечерта минаваше страхотно. Стана ми малко топло и реших да изляза отвън. Седнах на стълбите пред училище, и. . . . . отново видях тази сянка, като чели ме следеше. Уплаших се и влязох вътре.
    Когато танците свършиха Алекс ме изпрати до у нас.
    - Беше страхотно. - каза той.
    - Да. - усмихнах му се.
    Той се наведе леко и ме целуна по бузата.
    - Лека нощ. - отвърна той и си замина.
    Влязох в стаята си и се цопнах на леглото. Бях щастлива, но и объркана. Леките ми чувства към Джеймс не ми даваха мира. Не знаех какво да правя.
    (следва продължение. . . . . )
    ОтговорОтговор с цитат