- 21.08.15 12:32#1M.
![M.]()
НовакРегистрация: 23.06.15Град: СливенОтговори: 15Книгата, която не трябва да четеш IVСтраница IV
Паднали ангели
- Ти да не се шегуваш? Майка ми е вкъщи ето и я кола... - Погледнах към мястото на което майка ми бе паркирала като слязохме, за да започнем новият си живот, но мястото бе празно и затова думите, които излизаха от устата ми заглъхнаха.Колата я нямаше и като се замисля не се сещах майка ми да е сваляла куфар от нея.
Затичах се към новата си къща надявайки се това да не се случва точно на мен или може би да е някой сън и след малко ще се събудя намирайки се в уютното си легло у дома.Влязох с гръм и трясък в къщата и огледах кухнята и всекидневната. Зеленият диван бе празен и някак си самотен, а в кухнята нямаше следа от жив човек.Заизкачвах се по стълбището и влязох във всичките стаи без да открия майка си.Оказаха се прави не намерих и следа от майка си и затова се прибрах в стаята си и на бюрото намерих бележка, а до нея 1000 долара.Вдигнах бавно бележката и се зачетох в редовете Скарлет знам, че сега се чувстваш уплашена и самотна,но ще разбереш решението ми да те оставя там без да ти обясня нищо.Единственото,което мога да ти кажа е да стоиш на страна от Грей и Джулия, защото те няма да ти помогнат с нищо.Оставих те при тях, защото така трябва, а не защото искам, но сега те моля за едно последно нещо СТОЙ НА СТРАНА ОТ ТЯХ СЛЕД КАТО РАЗБЕРЕШ СИТУАЦИЯТА - Мама Щом прочетох писмото се свлякох на земята и се загледах в една точка.Не можех да плача.Бях спряла още когато бях на десет,когато нашите се разведоха. Джей Би ми казваше, че това значи, че съм изплакала всичките си сълзи и ще мога да плача чак когато се съберат наново.Станах от земята взех завивката си и легнах да спя.Щях да му мисля на другият ден.
Събудих се от чукане по вратата.Стори ми се странно да чувам чукането чак тук и затова осъзнах, че някой се е качил до моята стая, но кой ли беше?Станах от леглото и потърках сънените си очи с опакото на ръката.Отидох бавно до вратата и докоснах дръжката.Поех си въздух и отворих.Пред мен стояха две зелени очи, които бяха толкова ясни, че можеха да се видят и в най - голямата тъма, а по него време още не беше светло. Може би беше някъде три през нощта, но познах фигурата стояща пред мен. Грей
- Какво правиш тук по това време?Махай се спи ми се. - скарах се на среднощният ми посетител, но той не изглеждаше никак засегнат.
- Няма да се махна. Имам да ти казвам нещо въпреки, че Джул няма да е съгласна с мен.Ще ме изслушаш ли? - попита и ме погледна с умолителен поглед. В него момент не видях нищо нередно в това да го изслушам, но разбира се, без да свалям гарда си.Поради тази причина кимнах и го поканих в стаята си.
- Дължиш ми обяснение. - след като произнесох тези думи цъкнах лампата и седнах на леглото загледана през прозореца.Нощта беше толкова красива и омайна харесвах я, не се страхувах от нея.Голямата луна изглеждаше толкова величествено и запленително. Беше се закрила на половина от мрачните тъмно сини облаци,които нежно се рееха свободно из нощното небе.
- Е, обяснявай.Защо беше в Япония и ме подгони? - зададох въпроса на който и досега нямах отговор.
- Исках да те видя преди да пристигнеш.Трябваше да дойдеш в сряда, а не толкова рано.Майка ти развали договора. - разясни той.
- Какъв договор?
- Скарлет - започна да ми обяснява тъмнокосият - ти си падналият ангел.
- Да бе, а ти си напълно луд - прекъснах го.
- Чуй ме! Ти се пазителката на книгата наречена Илюзия.По света има много сенчести книги, които крият знания, които никой не бива да узнава.Затова има и три книги, които като се съберат могат да заличат всички забранени писания.Има три пазителки за всяка една книга - За книгата на Смъртта пазителката наречена Лисица, за книгата на Живота пазителката наречена Гарван и за книгата на Илюзиите пазителката наречена Феникс.И ти си Фениксът.Всички пазителки са ангели и не живеят вечно и те умират.Майка ти се влюби в смъртен и заживя на земята.А знаеш ли как се казват децата на грешните Ангели - Паднали Ангели. - разясни ми той.
- А ти кой си - Господ? - попитах на шега.Той не говореше сериозно, а това не се случваше.Нали?
- Аз съм демон пазител. - това вече бе пълна лъжа.
- И какво пазиш,Пазителю?
- Теб.Аз и сестра ми Джул сме твоите пазители, но има правила,които все още не знаеш. - те са брат и сестра? Не си приличат изобщо.
- Да ги чуем. - отговорих смирено.
-------------------------------------------------------------
Това е за сега.Не се притеснявайте ще има и още глави,но ще ги забавя малко тъй като съм се заела с един превод ще се помъча да напиша новата глава до утре, защото това ще е правилника, който няма да е много дълъг.Надявам се да се насладите на останалите глави и да ми кажете какво мислите за тази глава долу в коментарите. Чао от мен
----------------------------------------------
ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest