Пословици и Поговорки

Подрбрани пословици и поговорки от българския език. Поговорки и пословици от българското фолклорно наследство.
  • Любими
  • Google+
  • Pinterest

Три дни са доста и
за най-скъпия гост.
Пълен му стомахът,
ала му е гладно окото.
Който ламти за много
и малкото изпуска.
Който гони два заека,
и двата изпуща.
Скъперникът само като
умре, прави добро.
Очи от гледане
не се насищат.
Късно е да пестиш,
кога не остане.
Ти на мене дай,
а на тебе Господ ще даде.
Работи да ядеш,
и скрий да имаш.
Ако ръка дава,
а сърце не дава,
нищо не става.
Кой дава на сиромаси,
той дава на себе си.
Ако дадеш с дясната ръка милостиня,
гледай да не узнае лявата.
Блазе, който дава,
тежко, който взема.
Ако искаш да вземаш,
научи се да даваш.
Ако е мъчно да даваш,
по-мъчно е да искаш.
Ако хвърлиш зад себе си,
ще намериш пред себе си.
Подай му пръст,
той ще ти захапе ръката.
Разпален огън не
подклаждай с борина.
Един краде огъня,
друг го раздухва.
Ни се води, ни се кара:
ако го водиш, боде,
ако го караш, рита.
Пали свещ на дявола,
да ти стори добро.
От костелив орех,
ядка не излиза.
Лош човек, ако се хване за дрехата ти,
отрежи я и я остави в ръката му.
Кривото дърво се изправя,
крив човек не може.
Лошото време се оправя,
но лош човек - никога.
От лош човек
и змията бяга.
Чуждото нещо винаги
е по-хубаво.
Който е завистлив,
светът му е крив.
На лице светец, а
на сърце крадец.
Заровените въглени
повече парят.
Който го не знае,
с шекер да га храни,
който го знае,
и хляб да не му дава.
Името му ангелско,
сърцето му дяволско.
  • Любими
  • Google+
  • Pinterest

  • Мистерии и Загадки

  • Най-новите
  • Последно коментирани
  • Популярни
  • Най-коментирани