Доде не изядеш една ока сол с човека, не можеш го позна какъв е.
Жената е като върба - дето я посадиш, там расте.
Човеците са дяволи, човеците са и ангели.
Женско кога се ражда, и стрехите плачат.
Зла година се минува, зъл комшия остава.
Човек по приказката се познава.
Не хвали лична жена, а умна.
Човек става два пъти слуга в къщи: когато е малък и когато остарее.
Ако искаш да познаеш човека, дай му власт в ръката.
Майката я съсипват дъщерите, а тя за тях сина си съсипва.
Всеки, който има челяд е богат.
Дете, което не слуша баща си и майка си, добро няма да види.
Пилците си отхранват малките, без да се надяват, че на старост ще ги гледат.
И на ръката пръстето не са еднакви, а не децата да са.
Един баща тегли на девет сина гайлето, девет сина не могат - на един баща гайлето.
Пет пръста са на ръката - който и да отрежеш, все боли.
Раждала мама синове, да не са улиците без хора.
На добър син имот не трябва, а на лош - защо му е?
Момичето дяволите го теглят за ушите, та расте скоро.
Жени сина, кога сакаш, а па щерка, кога можеш.
Сестра милей брат като пръстен съд, а брат милей сестра като меден.
Братска злоба мяра няма.
Под брадата му свещ гори и пак се на живот надява.
Душата е по - мила от парата.
Живот и здраве, и добри помисли като има човек, пари не му трябват.
Умрял кон не рита.
Кога си отиде, от него по - мил няма.
Години се лъжат, смъртта не може.
Кога градина се копала, баба се ресала.
Излежавай се млад, да мреш на старост от глад.
Ако го боли, както го мързи, няма да може да стане.
Всеки мъж с нови гащи, моят мъж - ни нови, ни вехти.
Вълкът овчар не става.
Змия да ме охапе, ще се отрови от мене.
Вълкът всякога ражда вълчета, а не агнета.
